Дъх

Дъхът е изворът на живота.

Първата глътка дава началото, а последната слага края.

Помислете за случаите, в които използваме дъха в езика си: някой ни вдъхва доверие или вяра. Често говорим и за случки и хора, които ни спират дъха. Това преносно значение на дъха загатва за неговата връзка с невидимото, неосезаемото, с преживяванията, които не можем точно да обясним и въпреки това усещаме ясно и силно. Изричайки дъх сме примамливо близо и до дух, на прага на нематериалните измерения на душата.

Употребата на тези думи подсказва за дълбокото значение на дъха за емоциите и съзнанието ни като цяло.Ако се потопим малко по-надълбоко, можем да опитаме да се докоснем до това значение...

Нека първо погледнем как дъха се използва в някои спиритуални практики. В тези случаи дъхът е средство за установяване на спокойствие и душевен мир. Дихателните упражнения обикновено култивират дишане в различни диапазони. Издължаваме дъха, за да успокоим нервната система и да я обърнем към покоя на съня. Съкращаваме дъха, за да събудим тялото и да го приготвим за действие. Изравняваме го, за да балансираме всичко останало.

Дихателните упражнения също така навлизат в лечението на множество психични разстройства като депресия, тревожност и посттравматичен стрес. Регулираното дишане помага със справянето със стреса и поддържането на метаболизма и кръвообръщението. Но как стигаме от природно дадената ни способност да дишаме до лекуването на ума и тялото? Все пак ако беше толкова просто всички щяхме да сме здрави, чисто и просто, защото можем да дишаме.

Както много често се случва, колкото повече се вглеждаме в простичките неща, толкова повече забелязваме тяхната тънка парадоксалност.

Дъхът напълно естествено се движи нагоре и надолу по тялото, но в момента, в който

забележим тази естественост, тя изчезва! Ако някой ни каже „Дишай нормално“ можем горе-долу да си представим един нормален дъх, но само опитвайки се да пресъздадем това "нормално" се разколебаваме как точно се диша. С други думи, когато се опитваме изцяло да контролираме дъха си, той престава да бъде това, което е – едно вродено на човека движение, което съвсем естествено поддържа живота му.

Как един толкова естествен и не дотам съзнателен процес, може да внесе значителни промени в това как преживяваме живота?

Дишането ни дава досег до една много особена природна сила. Дъхът е естествената пряка връзка на човека със заобикалящият го навсякъде въздух. Способността да оформяме и управляваме тази връзка олицетворява човешката сила в природния кръговрат. Можем да бъдем покровители на тази естествена сила, стига да уважаваме природния цикъл, в който тя участва.

Можем да я напътстваме, но не и контролираме. Осъзнаването на тази връзка ни дава едновременно сила да променяме преживяното, но и смиреност да го приемаме такова, каквото е.

Можем и да я наблюдаваме и учим от нея. Да я усетим и разберем на едно по-дълбоко ниво. Да се свържем с усещането за този непрестанен цикъл на движение, който носи живота.

Просто дъх, а толкова голямо значение.

Но хората не обичат да си пълнят съзнанието с простички неща. Всички искаме да постигнем велики успехи, да покажем на света, че сме специални. Пък и животът е доста сложен – израстваме в култури, които определят ценностите ни, обременени сме от история, семейни традиции, икономика. Животът в съвременния свят се движи през какви ли не сложни системи и основните ни нужди често се свеждат до пари. А кой би ти плащал да дишаш по определен начин?

Интересното е, че много хора споделят, че когато започват да практикуват някаква дихателна практика преживяват много неочаквани или неприятни емоции. Някои се натъжават или пък разплакват, други се напрягат от това да седят на едно място, трети се ядосват, че не успяват веднага да се успокоят.

Откъде идват тези емоции и защо са толкова разнообразни, бихте попитали. Отговорът е много прост: всеки отключва това, което е носел твърде дълго. Осъзнатото дишане има способността да съблича всичките опаковки, които така грижливо поддържаме в забързаното си ежедневие. То просто ни дава време и пространство да освободим енергията, която сме задържали. Много често тази енергия се изразява точно в емоции, които сме пренебрегвали или подтискали.

Спирайки забързаното си ежедневие за момент на съзерцаване на вътрешния свят, ние му даваме поле за изява. Колкото по-често спираме и забелязваме случващото се в съзнанието, толкова по-лесно го преживяваме и осмисляме.

Нека се обърнем само за миг към необятността, която дъхът ни позволява да преживеем само ако се вслушаме...

В тишината на дъха можем да чуем малко от разливането на морски вълни по брега. Монотонният шум на морето се приплъзва във въздуха, който преминава през ноздрите. Спокойствието в издишването сякаш лекичко се носи по течението на водата.

Приливи и отливи.

Водопад се посипва от върха, за да може да се излее в реката.

А може би ще чуем ветрецът, който преминава по листата и ги залюлява във вихрушка.

Мислите зашумуляват в главата ни и емоциите ни връхлитат една след друга с всяко рязко вдишване.

Буря.

Виелицата понася всичко по пътя си, за да може да се излее върху нищо неподозиращите поля.

А можем и да си представим как кислородът изпълва дробовете и задвижва кръвта. Да

забележим как без да правим нищо гръдният ни кош се уголемява с всяко вдишване и се отпуска с всяко издишване. Меко движение, което можем да усетим от главата до петите.

Поемаме въздух и се изпълваме с енергия, отваряме се към света. Аз съм. Тук и сега.

Издишваме въздух и се отдаваме на момента, отпускаме контрола. Светът е такъв, какъвто е. Тук и сега.

Ритъм, който неуморно се движи на заден план и ни припомня, че сме на един дъх разстояние както от живота, така и от смъртта. На човека се пада ролята просто да се заслуша и да потанцува.

А ти, танцува ли днес?