Усещания
Updated: Feb 27, 2021
Музиката прави с мене чудеса, кара ме нависоко да летя, всеки път... всеки път
Всички обичаме музиката. Тя ни забавлява, отпуска, понякога и утешава. Музиката може да бъде и вдъхновение, призвание и смисъл. Чрез музиката можем да изразим любовта си, да излеем мъката си или да споделим мислите си...
В същото време много хора гледат на музиката просто като средство за развлечение. За да развлича, тя обикновено е с неангажираща мелодия и лесен текст, които се лепват в съзнанието ни като дъвка, която щем - не щем дъвчем дълго след това. Такава музика се върти в много заведения и медии, защото масата хора я разпознава и сякаш точно в това е нейният чар – популярна е.
За жалост обаче популярността често идва на цената на музикалната й стойност. В наши дни говорим за музикална индустрия и наистина сякаш има рецепти за успех, които артистите могат да следват, за да продават музиката си. Едно такова невероятно човешко умение - да създаваш музика, по този начин се принизява до чиста комерсиалност.
„И музикантите имат къщи да хранят“ биха казали някои, но дали тази тенденция няма своя еквивалент и в друг аспект от човешката природа, а именно емоционалността ни? Емоциите ни разкриват какво харесваме, какво ни дразни или натъжава. В тях може да има толкова дълбочина и значение, които често пренебрегваме заради усилията, които те изискват.
Дали не търсим бързото, лесното и популярното и в това как представяме себе си пред другите?
Никой не обича да е в лошо настроение и определено емоции като гняв, тъга или срам не са особено приятни за изживяване. Искаме възможно най-бързо да се оттървем от тях и силното неприятно чувство, което ни носят. От друга страна чувствата на привързаност и любов пък ни плашат заради смелостта, която се изисква, за да ги споделим. Това да покажем, че някой или нещо играят важна роля в живота ни, значи да открием слабите си места. Когато открито споделяме на някого, че ни допада, това да ни отхвърлят става много по-вероятно. По-лесно е да си мълчим и да играем на сигурно.
Затова и много често избягваме емоционалните хора – онези, които се смеят високо и плачат открито. Прозразчността на настроенията им ни кара да се чувстваме неудобно покрай тях, защото самите ние не знаем как да се справяме със силни чувства.
Заради всичките тези трудности, които емоциите ни носят, е лесно да развием апатия към тях. Да не се ангажириме много с емоционалните си реакции и да поддържаме едно монотонно „добро“ настроение, което всички около нас познават като нашето „нормално“.
Следвайки тази спирала на нехайство към чувствата, колективно сме заклеймили емоциите като нещо неконтролируемо и непристойно за приетия етикет на поведение. Също така всеки е присъствал на сцени, в които крайно груби изказвания или постъпки са били оправдавани с извинението, че човекът е реагирал “емоционално” и просто трябва да му се даде време да се успокои.
Сякаш в нас живее някакво страшно човече, с което ние въобще не се припознаваме и трябва да укротяваме, когато стане напечено.
А всъщност точно ние поддържаме това човече живо. Храним го с чувството си за вина, с грешните си представите за него, с идеята, че трябва да го игнорираме. За жалост често откриваме по трудния начин, че продължителното му игнориране, не води до нищо добро.
Все повече специалисти изтъкват болестите на психосоматична основа, с което се има предвид точно негативния ефект на натрупаните емоции върху тялото. Съвременното състояние на изтощение или „бърнаут“ представя същата склонност да не обръщаме внимание на емоционалното си здраве в продължение на месеци.
Много често се движим през дните с инерцията на scroll-а си в Инстаграм. Минаваме през една дейност към друга неосъзнато и по навик вадим телефона, докато чакаме кафе машината или на опашката в магазина. По този начин не можем и да забележим смисъла на думите „Ще ти мине“, когато страшното човече в нас се обади и наруши нормалното ни добро настроение.
Няма как да премахнем емоционалното човече в нас и няма и защо да го правим. В момента, в който приемем емоциите си като едно напълно естествено проявление на нас самите, а не на някакви примитивни егоистични сили, те ще спрат и да ни вредят. Ние сме тези, които дават оценките и решават кое е нормално и кое не. Точно затова не се опитвайте да ги укротявате, не ги мачкайте и не им се карайте. Дайте на човечето да говори!
Тук нямам предвид да си излеете душата пред близки и приятели, а по-скоро да започнете разговор със себе си. И то не какъв да е разговор – искам да обърнете внимание на творческия процес. Изкуството играе огромна роля в символичното изразяване на емоции. Артистичните символи ни позволяват да обгърнем човешката емоция в нещо красиво и естетическо. Тази трансформация ни позволява да дадем външен лик на нещо, което преди това е съществувало само във вътрешния ни свят.
Радостта може да бъде както в жълто, така и в бързия ритъм на барабаните. Тъгата може да се притаи в нежния звук на цигулка или в тъмния небосвод на картина. Когато творим, ние разчитаме на този много по-фин език,с който можем да опростим или разберем какво изпитваме. По този начин всички тези чувства, които преди това са ни се стрували страшни, срамни или силно обвземащи, изведнъж стават цветове, метафори и звуци.
Нещо повече, превръщайки мислите си в творчество, ние вече ги разглеждаме през друга перспектива.
Музиката е една такава магична призма, която може да ни позволи да изпитаме усещания, от които имаме нужда. Една песен може да отключи в нас любов, за която не сме си позволявали да говорим. Тя може и да ни даде повод да си поплачем под съпровода на някоя лирична мелодия.
Когато колективно преживяваме музиката тя има и способността да ни даде повод да се свържем с другите само и единствено чрез любовта ни към нея. Танцът ни позволява да изразим същата тази колективна свързаност. Той е едно хармонично движение на тела, което ни дава свободата да усетим взаимодействието си с другите без думи, мисли или предразсъдъци.
Чрез звуците на музиката ние създаваме собствен вибрационен свят, в който можем да си позволим просто да чувстваме. Без обяснения и без страх.
Мелодиите създават светове, но за да влезем в тях трябва да сме склонни да отворим сетивата си и да заглушим оценките на разума. Както и с емоциите, музиката изисква от нас да я приемем такава, каквато е. Както и с емоциите, странната непопулярна музика изисква повече от нашата ангажираност. Както и с емоциите, за да се отдадем напълно на магията на музиката, е нужно да се отърсим страха от това дали не изглеждаме нелепо или какво ще си кажат хората.
Всъщност може би всяка мелодия е емоция, но рядко спираме, за да я усетим.