Съвременни митове и стори-та
Updated: Dec 22, 2020
Аз съм от хората, които интуитивно се усмихват, когато им се правят снимки. Знам, че много от нас имат този навик. Често снимам и гледката от върха след изкачване в планината. Имам кадри от залези край брега, дипломирането ми, рождени дни и Коледа. Нищо ново, всеки от нас иска да запечата хубавите моменти в живота си.
Правенето на снимки наистина се е вкоренило дълбоко в днешната култура. Когато пътуваме и опознаваме нови места, камерата ни следва неотлъчно като един „по-умен“ спътник, който може да запамети приключенските ни моменти. Снимаме се, когато се видим със стари приятели, когато ядем нещо екзотично, когато имаме семеен празник... Във всички тези ситуации снимането е напълно нормално и общоприето.
Вече няма нищо необичайно и в селфитата, и в пръчките за селфита. Това да протегнем ръка и да насочим едно правоъгълно устройство към лицето си, докато правим вариации на една и съща физиономия обаче може да има много по-специално значение. Снимката на лицето ни може да бъде видяна от хиляди хора за по-малко от час. Може да събере „харесвания“, може да припомни на бившото ни гадже колко сме прекрасни, а може и просто да заяви „Аз съм тук и изглеждам така.“.
Цялата тази гама от второстепенни значения на самия акт да си направиш селфи го прави изключително ритуален. По време на ритуал действията ни имат преносно значение – те са обвързани с идеята за друга реалност, до която се докосваме чрез символични движения и думи. Когато споделяме нещо онлайн ние много често го правим с умисъл за другата дигитална реалност, в която оперират социалните мрежи. Снимаме клипчета как танцуваме, пеем, готвим или дискутираме различни въпроси не заради самото танцуване, пеене, готвене и дискутиране. Целите могат да бъдат многобройни и те не са задължително видими или изречени.
По подобен начин термини като „социална мрежа“, „онлайн платформа“ и „стори“ отново имат специфични за епохата ни преносни значения, които се осмислят в сегашния контекст. Когато преносното или метафоричното значение на думите е основното за предаването на определена информация чрез езика, говорим и за митологичност.
Преди да скочите в представите си за гръцките митове като едни увлекателни измислици, от които правим филми в днешно време, искам да обърна вниманието ви върху функцията, която те са изпълнявали за хората от онова време. Историите за богове-покровители на морето, гръмотевиците или виното са били основополагащи за бита и културата им. Те са виждали в тях мотиви не само за ритуали и празненства – тези истории са осмисляли целия им светоглед. Планирали са кога да пътуват, кога да строят и кога да сеят според страстите на тези богове.
Тези прости „приказки“ за нас сега, са имали доста по-дълбоко значение за тях преди. Значението на някои думи и действия се пораждат от използването и преживяването им. Сигурна съм, че всеки от вас е срещал трудностите на това да обясниш на някой доста по-възрастен какво е интернет или Фейсбук. Хората от предишните поколения няма как да сравнят тези неща с нищо от опита си и не могат напълно да ги разберат, докато не ги използват. В същото време за нас те са абсолютно естествени и рядко се замисляме какво всъщност значат.
Всичките тези общоприети дейности, думи и идеи, чието значение сме приели за даденост приличат на една съвременна митология. Според философът Ролан Барт съвременните митове далеч не са малко – те всъщност помагат на определени култури да оперират чрез скритото си и далеч по-неосъзнавано от човека значение. Обличайки манипулативни идеи в простички и емоционално заредени историйки спомага за тяхното приемане в обществото.
В едно от есетата си Барт засяга темата за това какви истории се разказват в популярната култура. Според него да дадеш абсолютен, недвусмислен край на история е поредният консуматорски акт за лесното „смилане“ на смисъла й. Романтичните комедии са чудесен пример за придвидими сюжети, които все пак остават любими на една доста широка аудитория. Свикнали сме да гледаме, чуваме и четем определен вид истории - по-често с ясна цел, последователност и щастлив край. Тези истории обаче ясно очертават ярките идеи и ценности на сегашната култура.
Киното е само един прозорец към съвременната митология. Поглеждайки през него сега, можем да забележим важността, която отдаваме на човешките истории. Ако гърците са ценяли божественото проявление във всяка ситуация, то ние търсим човешкото такова - то е центъра на нашия митологичен култ.
Много дейности от ежедневието ни са израз на същите митологични елементи. Публикуването на мислите ни под формата на постове, снимките и стори-тата са поредната романтизация на собствените ни животи. Пресяваме изкусно интересните моменти и им даваме нашата собствена история в описанието. Описваме и самите себе си конкретизирано, блестящо и по наше усмотрение в профилите си в Инстаграм.
Обичаме да гледаме на себе си като на герои от същите тези познати филми, които събират овациите на околните.
Наличието на митове в една култура само по себе си не е лошо – даже напротив, някои митове могат да бъдат изключително полезни ако са разчетени правилно. Джоузеф Камбъл е известен с разглеждането на всички религии като митологии, които предполагат метафорично четене. Той например интерпретира християнската идея за възкресението на Исус като метафора за човешката способност да достигне просветление. Раят е метафора за състоянието на спиритуално проглеждане, което сякаш те „издига“ над рутината и осмисля цялото ти съществуване.
Тази перспектива ни позволява да извлечем една от основните, но и често забравени цели на религията – да дава смисъл и посока на живота ни, без да ни манипулира или заробва. Човекът има нужда от такова осмисляне - от това по-дълбоко значение на нещата, което да го свърже с друга реалност. Митологиите ни помагат да поставим живота си в една по-голяма рамка, която може и да осмисли, и да обърка пътя ни. Преди всичко изборът на това с коя реалност искаме да се свържем остава наш.
Хубавите моменти могат да са и в стори-та, и в съзнанието ни...