Search
  • Цвети

След дъжда

Вървя по една тясна павирана уличка. Тук-там се чува телевизор, детски глъч или клаксон, но някак притъпени. Тишината на нощта надделява. Почти забравям, че съм в София. Наслаждавам се на тази забрава.


Валя цял следобед и по улиците мирише на мокър липов цвят. Сладкият му мирис ми носи лекота. Омекотява крачките ми. Усещам свежестта, която той разнася по иначе прашните и забързани столични улици.


За миг светът се открива пред мен - красив и носещ съзидателната сила на пролетта. Наслаждавам се на възможността да вървя по средата на улицата, която съм си избрала просто защото ми е харесала интуитивно. Нямам особена цел. Вървя без посока, но всъщност свежият аромат ме води.


Изведнъж вярвам във всеки един от нас. Светът ми се струва прекрасен. Вярвам, че хората са добри и могат да бъдат също толкова прекрасни. Мисля си колко доброта има в красотата. Искам да вървя, да виждам нови места, да правя нови неща, да танцувам, да пея, да се разхождам по горски пътеки и да гледам луната. Само заради мириса на мокър липов цвят...


Photo by Aaron Burden on Unsplash

38 views

Recent Posts

See All