Search
  • Владимир

Обектът е под постоянно наблюдение

Днес се събудих 30 минути преди будилникът да изреве.


Като че ли се бях наспал, но хладното парче метал на ръката ми отбеляза, че РЕМ фазата на съня ми не била напълно в норма. Неравномерно сърцебиене около 3:27ч., последвано от няколко събуждания. Не помня да съм се будил, но сега като се замисля май наистина се чувствам недоспал. Пускам си още едно кафе и ще я карам по-леко днес.


“Знаеш ли какво ми каза телефона днес?” - приятелката ми попита докато проверяваше последните данни за здравословното си състояние.

“Предупреди ме, че в последните 12 часа съм слушала аудио книга и това може да навреди на слуха ми.”

“Та това е чудесно, трябва да слушаш телефона си. Очевидно знае какво е добре за теб… много по-добре от теб.”


След като допих полуизстиналото си вече кафе, и бях изчел всички последни новини за проспаните 7 часа, съзнанието ми изведнъж остана неподвижно. Оставаха още 20 минути преди да започна работа. Двадесет минути са много време, особено ако ги използваш правилно. Или така бях чел някъде. Квантови навици или нещо такова. Пускам си 20 минутна тренировка от фитнес апликацията, която и без това ми напомня, че не съм си вкарвал данните от една седмица. Накрая на тренировката получих поздравления под формата на пикселирана заря и конфети върху малкото екранче. Чувствам се добре!


Часът е девет и започвам работния си ден. Всеизвестно е, че хомо сапиенс започва да бъде продуктивен точно в 9 сутринта до към 6 вечерта. Отварям лаптопа с огромен ентусиазъм, тъй като от няколко месеца работодателят ми използва проследяваща система, която събира информация за това колко имейли пиша на ден, в колко срещи съм бил и колко цъкам в CRM системата. Това е страхотно поради ред причини, но главната е, че всеки ден получавам анализ за продуктивността ми от предишния ден. Ако преди продуктивността ми изглеждаше като сложна материя с много слоеве, то сега имам ясни показатели като брой на изпратени имейли. Технологиите наистина така ни улесняват живота.


Споменах ли вече колко обичам информация и данни? Единственото нещо, което обичам повече от данни, е може би данни под формата на числа. Някои романтици все още настояват, че числата ни дават добро начало, но в никакъв случай не могат да обяснят комплексната човешка натура. В ядрото на човешкото съзнание и съществуване стояла някаква мистерия. Тези разбирания ми звучат толкова остарели и архаични. Мистерия е имало преди Фитбит часовника да се появи. В момента научавам толкова много за себе си благодарение на числата. Откъде щях да разбера, че съм недоспал ако не бях видял колко часа РЕМ съм имал?


Всичко заобикалящо ни може да се приведе в данни: храната, която ядем; крачките, които правим; ударите, които прави сърцето ни. Обичам данните. Нося ги навсякъде. Колата ми събира данни. Часовникът ми също.


Всичко, което сме били.

Всичко, което сме сега.

Всичко, което ще бъдем.

Сведено до числа и пиксели.


Без наличие на данни, хората преди са вярвали във всякакви небивалици, за да разберат кои са. Вместо да събират и анализират данни, хомо сапиенс се кланяли пред разни божества с цел себепознание и самоусъвършенстване. Насърчавало се е дори вслушването във вътрешния глас и интуиция. И на малко дете е ясно, че “вътрешният глас” е далеч по-несигурен източник в сравнение с анализа на данни. Новата ми снимка в Инстаграм например събра 22 повече харесвания от предишната. Извървял съм с 326 крачки повече от вчера. Пулсът ми е с 1,2 удара по-бавен от вчера. Какъв по-сигурен знак за самоусъвършенстване?


Към края на деня се случи нещо странно. Оказа се, че изоставам с няколко проекта на работа и клиентите са се оплакали. Наистина странно, тъй като от 3 седмици имам най-високия рейтинг за продуктивност. С всеки изминал ден изпращам повече имейли и прекарвам повече време в системата. Сигурно е някакъв бъг. Е да, признавам, че и данните не винаги казват истината. Но това е заради хората. Хората грешат, данните никога не грешат. Точно така, в основата на един бъг винаги стои човешка грешка. Представям си как един ден механизмът за събиране и обработване на данни ще е толкова оптимизиран и безпогрешен, че дори няма да има нужда от човешка намеса.


Затихнах неловко.


Какво каза?

Това означава ли, че няма да има нужда изобщо от... хора?


Часовникът ми отчете ускорено сърцебиене. Температурата на тялото се е повдигнала с близо градус и половина. Препоръчва се свеж въздух и хидратиране на виталните органи.

“Излезте незабавно на свеж въздух и се хидратирайте” повтори с хладен и неутрален глас четвъртитото парче метал на ръката ми.



135 views

Recent Posts

See All

Отвори раздумка!

Мисли, чувства, въпроси - всичките са добре дошли...

  • Instagram
This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now