На стълбите
Updated: Jul 18, 2022
Подлез на метрото към 18:15 часа. На един от изходите, върху стъпалата, лежи мъж, легнал настрани. Има купчина хора около него и скоро забелязвам и петното кръв до главата му. Стряскам се от гледката и ме обвзема неудобното чувство на страх от това, което се случва вътре в този кръг от тела.
Подминавам ги след като се уверявам, че има достатъчно хора, които са спрели, за да окажат помощ. Един мъж прикрепяше кърпа до главата му, за да спре кръвотечението.
Аз обаче бързам, защото след 5 минути трябва да съм на друго, уречено за среща място. Не мога да се спра и да рискувам да ми запука твърде много за този човек.
След малко повече от 2 часа вече се връщам от срещата и влизам в метростанцията от същия изход. Няма и помен от кръвта, от скупчилите се хора. Толкова трае една обществена драма – 2 часа. Човешкия живот си отива и за по-малко.
Никога не знаеш колко още стъпала ще извървиш.
Дали и от моята глава не шурти кръв?
Може би някой ден друг ще подмине мен, не подозирайки колко малко ми остава. След 2 часа всичко ще е приключило и друг ще минава по стълбите, на които моята лична драма се е разиграла.
