Навътре

Хаосът ни пресрещна ловко,

блесна в пълна светлина.

Преобърна ни света подмолно,

сякаш във абсурдна игра.

Тленността в човека се провикна:

„Аз съм тук, но само засега“.

Крехките тела затреперват

пред силуета на смъртта.

Залутахме се в наще нужди -

изгубени във суета.

Ограниченията ни са чужди,

с навици на безпределността.

Паниката ни обгърна бързо,

с темповете на болестта.

Страхът видя врага във всички

Навън издивява света.

Но смирено чака нещо вътре,

спасителят в човека, не врага.

На живота извора е в нас самите,

няма нужда от война,

където всичко почна,

закотвено в дъха.