Наблюдателната кула

Вървя по улицата. Около мен гъмжи от реещи се хора. Прииждат и отминават досущ като върволици от работливи мравки, следващи предопределен маршрут. Някои напускат редиците на тротоара, само за да се съединят с друга редица, изчакваща реда си да пресече от другата страна на улицата. Ушите ми долавят накъсани фрази от разговорите им. “Днес е доста ветрови..” - мощен клаксон от кола, последван от още един. Псувня. “Лятото е към своя край.” Реклама. Сезонни намаления. Кога последно ядох? Телефонът ми май извибрира. Кой ли е?

Човешкият мозък има изумителен капацитет да възприема външни стимули. В рамките на няколко секунди вниманието ни може да премине завидни разстояния. Между времето на постъпване на информация и нейната обработка в нашето съзнание обаче съществува един тих момент. В този блог ще говоря точно за този мимолетен момент, в който Азът или се отъждествява със случващото се, или заема ролята на наблюдател.

Азът изживява реалността. Наблюдателят създава реалността.

Разбирането ни за реалността е непременно доста субективно. Култура, знания и възприятия са само малка част от декора в пиесата, която се развива пред очите ни и която наричаме реалност. Съзнанието е най-сложният от всички феномени и затова за него е известно едновременно много и почти нищо. Нека добавим и още една съставка към този вселенски гювеч - несъзнаваната част от нашата психика.

Ако знаем толкова малко за съзнанието си, през чиято призма преминава всеки звук, допир и картина, как можем да сме сигурни в собствената си рационалност? Не можем. Това, което можем да регулираме е нашето внимание. Вниманието служи като една голяма цедка, която отсява какво допускаме да влезе в съзнанието ни. Отдавайки внимание на даден стимул, аз мигновено го допускам в мен, давам му живот и място в моята реалност. Насочвайки вниманието си другаде обаче, аз осъждам външния стимул да остане само такъв - външен и далеч от моята лична пиеса.

Вниманието се е превърнало в обменната валута днес.

Грешим ако си мислим, че бизнесът се бори за парите ни - това е отживелица. Новата валута е нашето внимание. Всеки ден се събуждаме с определено количество от този ценен ресурс - колкото и да искаме, не можем да обърнем внимание на всичко и на всички. Това води до асиметрия между всички неща, борещи се за вниманието ни и количеството внимание, което сме готови да им отдадем.

Досущ като парите, всички се нуждаем от внимание до известна степен. Парите са необходими за храна, вода и подслон. Вниманието еволюционно ни служи за удовлетворяването на тези нужди. Като бебета ние плачем, смеем се и издаваме звуци, за да привлечем внимание иначе не биха ни нахранили, облекли и не бихме оцеляли.

Вниманието и парите обаче не са еднакви; парите следват вниманието докато обратното не е сигурно. Напоследък е популярно да се обсъждат “инфлуенсъри”, които имат способността да привличат внимание върху определени продукти и инициативи. По този начин те използват вниманието ни, за да печелят пари. Какъв по-добър пример за ценността на този тъй желан и преследван ресурс? Бизнесът разбира неговата оскъдица и се адаптира, за да погълне възможно повече от него.

Когато не си сигурен в нещо, преди дори да се запиташ защо си несигурен, питаш Гугъл. Когато се почувстваш самотен, преди дори съзнателно да го регистрираш, влизаш в Фейсбук. Преди дори да почувстваш скука, вече си в Ютуб. Никой не ти казва да правиш тези неща - вниманието като че ли вече има изградено речно корито, което следва. Не звучи ли сякаш някой е взел вниманието ни и прави каквото си иска с него? Не бихме допуснали някой да влезе в банковата ни сметка и да направи същото, нали?

Много от израстналите като мен между "поколението милениал" и “поколението Z” биха си спомнили за раждането на социалните мрежи във вихъра на тийнейджърските си години. Комбинацията от неувереност и напереност, неясна личностна самооценка и желан социален имидж, както и желанието за принадлежност към определена група се съчетаха чудесно под формата на перфектно куриран профил в Фейсбук и дълъг списък от приятели. Такъв тип поведенческо моделиране може и да изглежда незначително, тъй като се свежда до просто кликане на екран, но именно тези кликове бавно и неусетно изграждат речните основи, в които тече вниманието ни днес. Кога последно оставихте вниманието си без стимули?

Насред този водовъртеж от стимули може би е важно да спрем и да обърнем внимание на какво обръщаме внимание.

Кога последно оставихте скуката органично да се превърне в игра?

Как използваме вниманието си изгражда реалността, в която живеем. Ако съзнателно не изберем върху какво да се фокусираме, вниманието ни лесно бива крадено и винаги ще скача от стимул на стимул. Но преди да се удавим в този водовъртеж от нови известия и новини, нека спрем за момент в наблюдателната кула. Там също наблюдаваме тези стимули, но с единствената разлика, че е тихо.

Този тих момент не трае повече от глътка въздух и все пак е толкова силен. Той ни дава силата и свободата да бъдем режисьори на собствената си реалност.

В този тих момент решаваш кое да уголемиш в съзнанието си - парещото слънце върху кожата ти или вибрацията в джоба.