За машините и изкуството
“Че хаосът закон е на природата,
а порядъкът - мечта човешка.” - Любен Дилов
Машините са въплътената мечта на човека за порядък. Всичко в тях е строго съобразено със законите на природата и безотказно им се подчинява. Хаосът е в човека, мисля си, а човекът непрекъснато се мъчи да избяга от него, като конструира машини. Но защо - питам се дълбокомислено и тъжно - щом не порядъкът и подчинението творят, а хаосът е, който твори?
Тези мисли минават през главата на Любен Дилов още през 1984. Това са само някакви си 36 години от тогава, а светът е вече толкова различен. В романа "Пътят на Икар", Дилов ни въвежда в един високотехнологичен бъдещ свят, където съществуват машини като "психо-роботи" грижещи се да не изкудкудякаш. Засече ли повишени нива на стресови хормони, психо-роботът се намесва като ти впръсква успокояващ газ в лицето.
Преди по-малко от век, компютрите тепърва навлизаха в ежедневието ни и се използваха главно с научна и изследователска цел. Днес притежаваме компютърна мощ под всякакви форми. Като започнем от правоъгълното парче метал, на което в момента четеш това, или пък лаптопа, на който работиш, та стигнем чак до телевизора, домашния Гугъл асистент и смарт хладилника. По думите на баба - "абе, всякакви изгъзици".
Съществува солидно количество литература, проучвания и мнения за това как технологиите променят хода на човечеството. Благодарение на технологичния напредък в медицината, милиони хора днес живеят един що-годе нормален живот, което би било невъзможно без пейсмейкъра или инвитро оплождането например.
Технологиите пряко се намесват в естествените закони на природата и опровергават дарвиновата теория за оцеляване на най-приспособения.
В днешни дни няма особено изразена нужда да се приспособяваш, тъй като си имаме бърз лек за всичко. Освободени сме, до голяма степен, от физически натоварващи задължения като ловуване за храна, домакински задачи или просто придвижване. Акцентът се мести от физическите дарби на човека върху способностите на неговия ум. Човешкият ум е този, който конструира и оперира машините и действително днес обработваме информация с главозамайваща скорост.
Но всички тези великолепни машини ни завързват към себе си с две неръзкасваеми вериги: постоянният страх да не се повредят и задължението да знаем всичко за тях. Вече сме принудени да отделяме десет пъти повече време за изучаване на машините, отколкото на Вселената и на себе си. А и за себе си, и за Вселената имаме само онази представа, която ни създават пак те, машините. Съвременната наука дори избягва намесата на "човешки фактор", за да няма грешки.
"Така взаимотношението машина-човек се е превърнало в една самозадоволяваща се затворена система, в чиито стени търсещото начало у човека винаги и успешно ще си разбива главата." - из "Пътят на Икар"
За жалост, в момента не изследваме достатъчно човешкото съзнание. Изследваме и развиваме такива способности, които отговарят пряко на икономическите и политически нужди на системата, вместо на нуждите ни като самоосъзнати същества. Ювал Харари подчертава как шефът ти иска да отговаряш на имейли възможно най-бързо, но няма никакъв интерес от способността ти да можеш да вкусиш и да се насладиш на храната, която ядеш. Следователно си проверявам имейлите дори по време на обяд, губейки връзката със собствените си сетива.
Икономическата система пък ме подтиква да уголемявам и разнообразявам инвестиционното си портфолио, но не ми дава никакъв стимул да развивам чувството си за емпатия и толерантност. В последствие, полагам много повече усилия да разбера мистериите на стоковата борса, отколкото да разбера смисълът на човешкото страдание.
В този аспект, хората доста започваме да приличаме на опитомени животни. Една питомна крава произвежда много повече мляко, но същевременно с това е много по-нисша версия на дивите си предшественици. Питомната версия не е толкова пъргава, любопитна и изобщо способна да оцелява. В момента хората произвеждат огромно количество информация и функционират като едни ефикасни чипове в механизъм за обработка на данни. Но такъв вид съществуване няма как да разгърне пълния човешки потенциал.
Впрочем, ние дори не знаем как изглежда пълния човешки потенциал, но ако вземем най-възвишената идея за способностите на човека, то това би бил Бог. В различните религии и митове, Бог е създател и творец.
Човек се чувства богоравен само когато създава.
Машините са вид изкуство. Технологиите са човешко създание и съответно предоставят поле за креативна изява. Наред с художественото изкуство, киното и театъра, технологиите са мощен двигател на социални промени и движения. Това ги прави част от културното наследство на човечеството и като такива, не бива да бъдат разглеждани само в строго отредената им графа на "технологии".
Независимо от различните мнения за взаимотношенията между технологиите и изкуството, факт е, че технологиите предоставят нещо много важно на всеки амбициозен артист - бяло платно и девствена територия да изследват и намерят нещо напълно свое. Технологиите дават шанс да разкъсаш веригите с конвенционалното творчество и да излезеш от наложените граници.
Технологичният напредък и изкуството винаги са вървели ръка за ръка. Създаването на светещата лантерна например, води до раждането на луминизма - стил в изкуството, характеризиран със светлинните ефекти върху пейзажа. През 1870 г. за първи път се слагат боички в малки тубички, с цел да не засъхват. Това откритие води до пленерна живопис (от френски: en plein air, „на открито“), която е била невъзможна или поне доста трудна за изпълнение преди това.
Освен с изкуството, технологиите започват все повече да взаимодействат и с философията. В изработката на самокаращи се коли изникват морални въпроси като "при неизбежна катастрофа, дали да блъсна майката с дете или възрастния човек?". Философската професия, която с векове се е считала за непрактична, може изведнъж да стане доста необходима.
Като теглим чертата излиза, че сме създали и продължаваме да усъвършенстваме всички тези машини, алгоритми и компютърна мощ с надеждата те да ни кажат нещо за нас.
Всъщност нищо не се е променило чак толкова. Човекът все още търси да опознае себе си и от там всичко заобикалящо го. Успявайки да обясним собствените си чувства, мисли и желания, ние конструираме смисъл. Все още изпитваме нуждата да поставим тежката задача на самопознанието в ръцете на нещо извън нас, на нещо по-голямо и всемогъщо. Преди това е бил Бог, днес до голяма степен това са машините.
По този начин създаваме този порочен кръг, в който човекът е само междинна станция, но отговорността винаги поема творението, не човека. Тоест машината става последна инстанция, а не човека. За да намериш своя смисъл, обаче са необходими твоите чувства, мисли, желания и творения, не тези на машината.
Всичко, което ограничава свободата ни да чувстваме, да мислим, да желаем и да творим ограничава смисъла на човешкото съществуване.