Search
  • Цвети

Времето е спряло

Updated: Feb 27


Точно сега времето спира. Четеш тези думи и съзнанието ти се рее между мисли и усещания. Чудиш се какво ли имам предвид или дали пък да не хапнеш нещо... Сещаш се, че трябва да отговориш на един имейл от вчера. Мислено се впускаш в други задачки, които си пропуснал през деня...


Ехо, времето спря! За това говорехме.


Как така времето ще спре?! Та нали през главата ти постоянно прескачат какви ли не идеи и впечатления! Щом нещо се случва, значи времето тече. Все пак и можем да погледнем часовника и да кажем колко точно време е изминало от последния път, когато проверихме. Количеството му е точно измеримо.

Преживяването на времето обаче е като един пластелин, който ние моделираме спрямо заниманието си. Дългите часове в офиса разтеглят пластелина и ни оставят с усещането, че времето едва минава. Часовниците се подсмихват от всичките ни страни и ни напомнят колко сме безпомощни пред непоклатимото им движение.


Сутрешните минутки пък се търкулват заедно с премигванията на „Още малко“ и „Ей сега ставам“, само за да стартират деня ни с обичайната гонитба с циферблата.


Времето назаем сякаш е още по-сладко! Последната вечер със стар приятел и среднощните разговори, догато другите спят осмислят минутите по един коренно различен начин. Съзнателният избор на прекарано време с някого за сметка на съня ни прави скулптори на преживяването си.


И все пак има и едни други специални моменти, когато моделирането на времето по наше усмотрение е особено изразено. Онези мигове, които хем не усещаме, хем преживяваме с цялото си съществуване. Всички познаваме чувството на отминаване на времето „без да го усетим“, когато правим нещо изключително приятно. Колкото по-естествено се случват нещата, толкова по-необвързани са с представите ни за време.

Източник: Christopher Campbell, Unsplash

За влюбените времето е спряло.


Щастливото разтапяне в момента ни нашепва, че имаме цялото време на света. Когато художника рисува, цветовете обличат време-пространството в безметежната премяна на творческия процес. Музиката пък запълва съвсем естествено минутите за музиканта, който свири.


Интересното е, че когато сме погълнати от това, което правим, идеята за времето става безпредметна. Такова състояние на „поток“ на съзнанието обикновено се спряга с творческите дейности, тъй като предполага изключителен фокус и вглъбяване в дейността. Това от своя страна спомага за креативността ни и цялостната ни удовлетвореност от живота.


В традициите на дзен будизма това състояние е централен елемент. Дзен монасите практикуват пълно осъзнаване във всяка една дейност, независимо от тривиалността й. На практика това означава, че мислите и действията са в абсолютен синхрон.


Когато готвим например, можем да насочим вниманието си върху разрязването на зеленчуците, мириса на подправките и усещането за приготвяне на храна. Важното е действията да са едновременно спонтанни и целенасочени, без колебания. Протягаме се за солта с една ръка и разбъркваме супата с другата, без да се чудим дали сложихме достатъчно пипер и въобще дали това, което готвим ще бъде вкусно.


Естественият поток на действия и мисли ни позволява да усетим времето по един съвсем различен начин. В основата си това усещане е израз на тясна връзка с реалността. Както децата се подвизават в ролята на безспирни изследователи на света около тях, така и ние можем да култивираме това умение да откликваме пълноценно на средата си.


Източник: Linus Mimietz, Unsplash

С течение на времето...


От друга страна, колкото повече години се трупат в нашия житейски път, толкова по-зависими ставаме от миналите си преживяванията. Все пак се уповаваме на отминалото за това кои сме и какво знаем за света. Уроците на миналото ни помагат и да не повтаряме грешките си и да планираме по-добре живота си занапред.


Преживяванията ни все по-рядко се обвързват така тясно с настоящето. Следваме календари и графици и дните ни се въртят около идеята, че времето е ясно структурирана система, през която минаваме. Работим от понеделник до петък и почиваме в събота и неделя.


Времевите рамки ни позволяват да организираме живота си и да се координираме с другите около нас. Но те все пак си остават измислица, създадена от човека. Както много други брилянтни човешки идеи, идеята за времето е вкоренена в мисленето ни до такава степен, че ни е трудно да си представим друга реалност без стрикното разграничаване на минути, часове и дни.


Реалност или не?


Със сигурност сте чували идеята, че щастието се крие в това да живеем в настоящето, без много умисъл за бъдещето и закотвяне в миналото. Но възможно ли е въобще да живеем някъде другаде?


Да се съсредоточим върху сегашния момент предполага съществуването и на други моменти. Но други моменти няма. Миналото и бъдещето са просто абстракции, които сегашния момент разделя като една безконечна линия.


Реалното преживяване на времето става винаги сега.


Понякога сме вглъбени в мислите си за вчера или фантазираме за утре, но самото мислене и фантазиране се случват в реалното време-пространство, което заемаме . Единствената реалност, която можем да възприемем и запълним с мисли е сегашната.


Точно когато позволим на съзнанието си да синхронизира мислите си с околната среда и действията на тялото, преживяваме времето най-пълноценно. Дали ще рисуваме, играем футбол или ще четем този блог с всяка бримка осъзнато съществуване, състоянието на поток ни позволява да усещаме времето без да се стремим да го усещаме съзнателно.


Не е нужно да гоним собствената си опашка, опитвайки се да хванем настоящия момент в ръце. Можем просто да се огледаме наоколо и да осъзнаем реалността си. Как изглежда стаята, в която се намирам? Удобно ли съм седнал? Схванат ли съм? Какво е усещането да чета този блог? Намерих ли нещо, което ме замисли?


И така, в думи, мисли и закачки, времето неусетно ще спре...


18 views

Recent Posts

See All