Search
  • Владимир

Ако не ти, кой тогава?

Изпитвали ли сте страх от провал дори и да знаете, че няма нищо страшно в това да сгафиш?

Провалът е неизбежен ако търсим забележителен живот, изпълнен със смисъл, цел и страст. Провалът е временен. Провалът е необходим урок, за да продължим успешно по пътя си. Прегърнете страха от провала. Бла, бла, бла… знам какво си мислите. Чували сме много за страха от провала, но ми се струва, че не се замисляме достатъчно за страха от успеха.


Чакай, чакай! Как така ще изпитвам страх от собствения си успех? Звучи парадоксално да се страхувам от това да изпълня потециала си. Та аз жадувам да изпълня мечтите си, защо ще ме е страх от това? Каня ви на един кратък умствен експеримент, в който ще изследваме по какъв начин подсъзнателно може би се страхуваме повече от собственото си величие, отколкото от незначителността си.


Със сигурност да заявиш, че те е страх от успеха си звучи странно на фона на всички страшни неща, които могат да те сполетят в живота. Всеки от нас има собствени стремежи и таи мечти за това как иска да изглежда идеалният им живот. Как изглежда вашият напълно реализиран потенциал? Успешен атлет, блестящ актьор или находчив учен? Как бихте се почувствали ако всички неща, за които сте мечтали и тайно все още си мечтаете изведнъж се превърнат в реалност?

Успехът означава промяна.

Ако опитам и се проваля това ме връща обратно при познатото. Ако обаче опитам и успея, тогава навлизам в непозната територия. Нещата са различни, настъпила е промяна. Желани или не, очаквани или не, промените рушат старото и изграждат новото в живота ни. За разлика от древността, съвременният човек изпитва трудност да приеме вечната променливост на нещата. Ако преди сме ставали непосредствени свидетели на природните цикли на изграждане и разрушение, днес живеем в свят на подредени вещи, организирани дейности и добре обмислени стратегии. Съзнателно или не, се стремим животът ни да е комфортен и предвидим.


Виждал съм съседите си да слизат със скутер до площадката, която е на 200 метра. По надолнище. Това аз наричам сублимен мързел. Но защо пък не? Нали затова сме си създали всичките устройства и техника. Кой би предпочел да прекарва време в миене, пране и ненужно ходене когато толкова успешно сме съумели да моделираме материята, така че да ни служи.


Знаете ли какво още е комфортно? Комфортно е да следваш модерни трендове, за да не трябва да развиваш собствените си идеи и стил. Комфортно е да бъдеш лесно моделиран в човек удобен на обществото, в “човек на народа”. Комфортно е да си благоприличен, та и леко безличен, за да влизаш безпроблемно в очертаните рамки на обществото.


Наблюдавам постоянно двуборство в себе си между конформизъм и самоактуализация.


Истината е, че човек не се страхува от успеха, а от първичния си страх да бъде изолиран. Колкото повече се открояваш от тълпата, толкова повече губиш нейната закрила. Звучи ли ви познато да направите искрен комплимент за нечии заслуги и човекът сконфузено да омаловажи себе си или успеха си? А може би самите вие сте били този човек?

Хем живеем в общество, което насърчава индивидуализма, но същевременно гледа с лошо око или с насмешка на същите хора, които възхвалява. Дали рефлекса да се омаловажаваш има връзка с унаследени християнски ценности като скромността? Или по-скоро защото имаме предостатъчно примери за лидери, страдащи от другата крайност - грандомания? Един такъв оранжев пример наскоро загуби президентските избори в САЩ, но толкова успешно надува собствената си гайда, че заглушава милионите граждански гласове и всякакъв здрав разум.


Какво изниква в съзнанието ви, когато чуете думата “велик”?

Ейбрахам Маслоу, създател на пирамидата от човешки потребности, имал навика да пита учениците си “кой от вас ще напише велик роман или ще стане велик лидер?”. След като задава въпроса, всички започвали да се кикотят, изчервяват и срамуват, докато Маслоу не им задава следващия въпрос “Ако не вие, то кой тогава?”.


Ако отправите сходни въпроси към подрастващи деца на 4-5 години, ще откриете, че децата не изпитват срам от това колко големи са мечтите им. Впрочем, можем доста да научим от децата в тази насока. Едно чисто съзнание, необременено още от социални форми на поведение, не бърза да поставя лимит на собствените си възможности, за да не би случайно някой да го определи като нескромно. За децата често “не” значи “да”.


Маслоу отдава неловката реакция на студентите си на страха, че вярвайки в необхватността на собствения си човешки потенциал би ги довело до грандомания. Дълбоко вкоренена човешка нужда е да имаш висока самооценка. И това е здравословно до момента, в който самооценката за собственото ни величие и брилянтност се отклони прекалено много от реалността. Малка доза успех може да предизвика мисълта, че превъзхождаме останалите и удобно да забравим ролята на късмета или пък нечий принос за нашия успех.


Има ли тогава начин да разгърнеш потенциала си без да изпадаш в грандомания?


Важно е да се отбележи, че основната опора на грандоманската самооценка е хорското мнение. Грандоманите са често изключително чувствителни към всякаква форма на критицизъм. Този привиден перфекционизъм служи като маска за крехката им самооценка. От единия край имаме арогантни хора с огромно его, а от другата благовъзпитани миряни, които никога не биха напуснали закрилата на тълпата. Но някъде между скромността и арогантността се намира мекото на хляба.


“Ако прекалено натегнете струната на ситрата, тя ще се скъса. Ако я оставите прекалено хлабава, тя няма да свири.” - Буда

Парадоксът тук е, че известна доза арогантност е необходима, за да повярваш, че е възможно да напуснеш пределите на посредствеността и да постигнеш нещо велико. Но арогантност без скромност би довело до нездравословни илюзии и изолация.

Някъде посредата се намира самоувереност извираща от дълбоки вътрешни убеждения. Тази самоувереност върви ръка за ръка със скромното познание, че все пак нищо не знаем. Трудно е обаче да си признаеш, че не знаеш когато гониш сигурност.


Сигурността е предимно химера. Тя не съществува в природата, нито пък хората успяват да я открият. Търсейки сигурност, много хора предпочитат да живеят в един твърде ограничен периметър от реалния си потенциал. Това означава да използваш само малка част от своето съзнание и от богатството на човешкия си потенциал.


Животът се свива или разширява в зависимост от смелостта на човека.

36 views

Recent Posts

See All